Дислексия Съществуват много определения за това какво е дислексия. Най-просто можем да кажем, че дислексията е специфично нарушение на способността за учене, в резултат на което за някои хора е трудно да се научат да четат и да пишат, въпреки че имат достъп до качествено образование. Дислексията се характеризира с когнитивни затруднения в следните области: фонологична обработка работна памет скорост на извличане на информация от дългосрочната памет Дислексията засяга около 10% от населението, като затрудненията, които хората изпитват в резултат на това нарушение, се различават по своята интензивност. Често поради усилията, които полагат в процеса на обучение, тези хора са подложени на по-голям стрес, което води до състояние на тревожност. Проучванията относно дислексията разкриват следното: Тя не е резултат от мозъчно увреждане. Нарушението съпътства човека през целия му живот и се проявява по различни начини в различните възрасти. Затрудненията при дислексия могат да се овладеят чрез подходяща терапия. Симптомите се засилват или намаляват в зависимост от заобикалящата среда. Нарушението се среща във всички социално-икономически групи. Дислексията може да съществува съвместно с други нарушения, като дисграфия, дискалкулия, диспраксия, хиперактивност с дефицит на вниманието. В Международна класификация на болестите (МКБ-10) дислексията (Специфично разстойство на четенето) е включена в рубика F80 – „Специфични разстройства на училищните умения“. Това са група разстройства, които не са причинени от неадекватно обучение в училище, както и не са резултат от умствено изоставане, не се дължат на мозъчна травма или прекарано мозъчно заболяване. Наред с дислексията, в рубрика F80 са включени още Специфично разстройство на правописа (дисграфия) и Специфично разстройство на аритметичните умения (дискалкулия). СПЕЦИФИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЧЕТЕНЕТО (ДИСЛЕКСИЯ) Основният признак е специфично и значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да бъде обяснено с умствената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението или с неадекватно обучение в училище. Могат да са засегнати уменията за разбиране на прочетеното, уменията за разпознаване на прочетените думи, уменията за четене на глас и изпълнението на задачи, изискващи четене. Често се придружава от затруднения в правописа. Децата със специфични разстройства на четенето имат в анамнезата си данни за специфични разстройства в развитието на речта и езика. Често се наблюдават емоционални и поведенчески нарушения. СПЕЦИФИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ПРАВОПИСА (ДИСГРАФИЯ) Основният признак при това разстройство е специфично и значимо нарушение на развитието на уменията за правопис при липса на специфично разстройство на четенето, което не може да бъде обяснено с ниска умствена възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението или с неадекватно обучение в училище. Дисграфията засяга както способността за произнасяне на буквите в думата, така и правилното изписване на думите Дисграфията може да се прояви като: бавно писане неправилно изписване на буквите и цифрите много силен или много слаб натиск при писане много големи или много ситни графични знаци огледално писане много голям наклон нечетлив почерк затруднения в пространственото оформление на текста невъзможност да се следва реда СПЕЦИФИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА НА АРИТМЕТИЧНИТЕ УМЕНИЯ (ДИСКАЛКУЛИЯ) Дискалкулията обхваща специфично нарушение на аритметичните умения, което не може да бъде обяснено с умствено изоставане или неадекватно обучение в училище. Нарушението засяга предимно умението за извършване на основните аритметични действия – събиране, изваждане, умножение и деление, а не само по-абстрактните математически умения, свързани с алгебра, тригонометрия, геометрия. ПРИЧИНИ ЗА ПОЯВАТА НА ДИСЛЕКСИЯ Въпреки множеството научни изследвания, проведени през последните години в търсене на причините за дислексията, все още не е намерен окончателен отговор на този въпрос. Със сигурност знаем, че дислексията на развитието се предава по наследство и човек се ражда с нея. Предполага се, че при хората с дислексия съществува обща комбинация от гени, които контролират развитието на мозъка. Те изглежда оказват влияние върху областите в мозъка, свързани със способността да превръщаме писаното слово в говорима реч. По-голямата част от изследователите са на мнение, че в основата на дислексията стои нарушение на фонологичната обработка. Образни снимки на мозъка разкриват, че при четене лявата хемисфера, отговорна за езиковото и говорно развитие, не се активира толкова силно при хората с дислексия, колкото при тези без нарушение. При засегнатите от дислексия е засечена и по-слаба активност на тези области в мозъка, които са отговорни за свързването на графичния образ на буквите със съответните звукове. Но наистина ли е от значение коя част от мозъка използваме? Да, тъй като лявото полукълбо е „програмирано“ да извършва процесите, свързани с четенето, писането и математическите изчисления, а не дясното. Ето защо хората с дислексия има по-силно развито абстрактно мислене и образна памет, за които е отговорно дясното полукълбо. Каквито и да са причините за дислексията, експертите са единомислени, че тя е свързана с различия в начина, по който мозъкът преработва информацията, но това не означава, че се касае за аномалия, болест или дефект. СИМПТОМИ ПРИ ДИСЛЕКСИЯ Хората с дислексия проявяват симптомите на нарушението в различна степен и с различна интензивност. При всеки от тях силните и слабите страни се съчетават по строго индивидуален начин. Симптоми на дислексия в предучилищна възраст: В някои случаи е възможно симптомите на дислексия да бъдат разпознати още преди детето да тръгне на училище. Тези симптоми може да включват: Изоставане в говорното развитие в сравнение с другите деца на същата възраст. (Трябва да се има предвид, че късното проговаряне може да се държи на друго нарушение.) Трудности в произнасянето на многосрични думи и разместване на букви или срички при говор. Затруднено изразяване, проблеми с намирането на точната дума, използване на изречения с неправилен словоред. Трудно разбиране на римувана реч. Липса на интерес към научаването на детски песни и стихотворения. Трудности или липса на интерес към научаването на буквите. Трябва да се има предвид обаче, че детето не може да бъде диагностицирано с дислекция, преди да е тръгнало на училище и да е било ограмотено. Приема се, че до средата на 2. клас симптомите на нарушението не могат да се диференцират от общата съвкупност затруднения в четенето и писането, срещани при много деца в ранните стадии на усвояване на писмения език, но към края на 2. клас количеството и устойчивостта на грешките при четене и писане, както и преобладаването на много грубите грешки стават индикатор за специфична дислексия. Симптоми на дислексия в училищна възраст: Симптомите на дислексия обикновено се проявяват в пълна степен, когато децата тръгнат на училище и започнат да учат да четат и да пишат. За тях са характерни следните прояви: Те са интелигентни, изразяват се добре, но изостават спрямо връстниците си в овладяването на четенето и писането. Често ги определят като мързеливи, глупави, разсеяни. Казват им, че не се стараят достатъчно или че имат поведенчески проблеми. Макар че са с висок коефициент на интелигентност, получават ниски оценки на писмените работи в училище. Справят се добре, когато ги изпитват устно, но не и на тестове и контролни. Имат ниско самочувствие, мислят се за глупави. Използват различни тактики, за да прикрият слабостите си. Лесно се разстройват и са раздразнителни по отношение на четенето и писменото изпитване в училище. Отлично се справят в областта на изкуствата, спорта. Често изглеждат замечтани или „отнесени“. Лесно се губят или губят представа за времето. Трудно се съсредоточават. Затрудняват се да изпълняват последователни инструкции. Учат най-добре чрез нагледни методи, демонстрации, опити, наблюдение. Объркват се от букви, числа, думи или писмени обяснения. Четене и правопис при дислексия: Трудно научават звуковете и буквите. Неправилно назовават думите буква по буква. Пишат бавно. Почеркът им е грозен. Допускат правописни грешки, които се появяват непредсказуемо и непоследователно. Огледално изписват цифри и букви. Повтарят, допълват, пропускат, заменят или разместват местата на буквите, цифрите или думите, когато четат или пишат. Затрудняват се да преписват и изпълняват писмените задачи по-дълго от нормалното. Четат бавно и допускат грешки при четене на глас. Четат и препрочитат, без да разбират написаното. Оплакват се от световъртеж, главоболие или стомашни болки, докато четат. Изпитват зрителни смущения по време на четене – например детето може да се оплаква, че буквите или думите сякаш се движат или изглеждат размазани. Изглежда, че трудно виждат, но при очен преглед не се откриват зрителни проблеми. Безпроблемно дават правилен устен отговор, но изпитват трудности, когато отговорът трябва да се запише. Характерно е нарушението на фонологично осъзнаване. Благодарение на фонологичното познание хората осъзнават, че думите са изградени от по-малки части – звукове (фонеми) и че чрез разместване на фонемите могат да се образуват нови думи, нови значения. Децата с нарушено фонологично осъзнаване може например да се затрудняват да отговорят на следните въпроси: Кои са звуковете в думата „лак“ и различни ли са те от звуковете в думата „лук“? Коя дума ще се образува, ако в думата „ров“ заместим звук „р“ със звук „з“? За колко думи, които се римуват с думата „горичка“, можеш да се сетиш (количка, коричка, сърничка, косичка, паричка, сестричка)? Чуване и реч при дислексия: Имат обострен слух. Причуват им се неща. Лесно се разсейват от звуци. Трудно изразяват мислите си. Използват накъсани фрази. Не довършват изреченията си. Запъват се, когато са под напрежение. Не произнасят правилно дълги думи и фрази. Писане и моторика при дислексия: Трудно пишат и преписват. Неправилно държат химикала. Почеркът е грозен и нечетлив. Движенията им са тромави и некоординирани. Представят се зле в игра на топка и в колективни спортове. Изпитват трудности при изпълняване на задачи за фината и общата моторика. Податливи на заболявания на опорно-двигателната система. Често бъркат ляво и дясно, под и над. Математика и организация на времето при дислексия: Затрудняват се да кажат колко е часа. Не могат да организират времето си. Често закъсняват. Трудно спазват крайните срокове за изпълнението на дадена задача. Трудно изпълняват последователни инструкции. Смятат, като си помагат с пръсти или използват други трикове. Знаят отговора на задачата, но не могат да го запишат. Могат да броят, но се затрудняват да броят обекти или пари. Справят се със задачите по аритметика, но не и със словесните задачи. Не разбират задачите по алгебра и по-сложните математически операции. Памет и мислене при дислексия: Имат отлична дългосрочна памет за преживявания, местонахождения и лица. Трудно запомнят последователности, факти и неща, която не са преживели лично. Мислят преди всичко с образи и чувства, а не със звуци и думи (вътрешната им реч е слабо развита). Поведение, здраве и развитие при дислексия: Или са изключително хаотични, или са прекалено подредени. Може да са или душата на компанията, или да са прекалено тихи, или постоянно да създават проблеми. В ранното си детство се развиват или прекалено рано, или прекалено късно по отношение на говора, пълзенето, прохождането, връзването на обувки. Податливи са на ушни инфекции. Развиват различни алергии. Или спят дълбоко, или имат проблеми със съня. Напикават се до по-късна от нормалното възраст. Понасят силна болка или пък са твърде чувствителни към болка. Имат засилено чувство за справедливост. Емоционално чувствителни са. Стремят се към съвършенство. Грешките и симптомите се засилват драстично, когато се чувстват объркани, когато времето ги притиска, когато са подложени на емоционален стрес или са с влошено здраве. Симптоми на дислексия при възрастни Освен изброените по-горе симптоми, за възрастните хора с дислексия са характерни следните прояви, които се появяват непоследователно и зависят от обстоятелствата: Избират работа или позиция, която ще прикрие затрудненията им. Реализират се в професии като занаятчии, дърводелци, електротехници, инженери, дизайнери, актьори, музиканти полицаи, спортисти, бизнесмени и др. Крият от колегите, приятелите и дори роднините си трудностите, пред които са изправени. Изнервят се, когато трябва да планират срещи и да изпълняват последователни задачи. Стават раздразнителни, когато трябва да попълват документи. Не се възползват от възможности за заемане на по-висока позиция, ако тя включва повече административна работа. Трудно се съсредоточават върху определена задача. Може да се чувстват по-спокойни, когато изпълняват много различни задачи едновременно. Може да са перфекционисти и свръхкритични към собствените си грешки. Как бива диагностицирана дислексията?Колкото по-рано бъде диагностицирано детето с дислексия, толкова по-вероятно е терапията да даде положителни резултати. Но както за родителите, така и за учителите може да е трудно да разпознаят симптомите на дислексия, тъй като понякога те не се проявяват толкова явно. Ако се притеснявате, че детето ви се затруднява в овладяването на четенето и писането, първо поговорете с неговия учител. Ако той потвърди притесненията ви, посетете педиатъра на детето, тъй като може да се касае за други здравословни проблеми, които повлияват способността за четене или писане, като например: Нарушено зрение. Нарушение на слуха. Други нарушения, като например хиперактивност с дефицит на вниманието. Ако не бъдат открити здравословни проблеми, които да са причина за обучителните трудности, е възможно детето ви да не възприема добре използваните до момента методи на преподаване и да се нуждае от различен подход. Ако въпреки промяната в начина на преподаване и допълнителната помощ все още се притеснявате за напредъка на детето си, ще е добре да посетите логопед и психолог, които да направят по-задълбочена диагностика. Те ще изследват умението на детето да чете и да пише, езиковото и говорното му развитие, логическото мислене, паметта, скоростта, с която обработва зрителната и слуховата информация, организационните му умения и методите, по които учи. Източници: www.nhs.uk www.duslexia.ie www.dyslexia.com https://logopedico.com/dyslexia/ „Международна класификация на болестите 10-та ревизия“ (МКБ-10)